Последни часове 2014!

31 декември 2014 г.

Колкото и да са клиширани подобни .. новогодишни изявления, исках да свърша годината в блога с нещо смислено (доколкото е възможно). Исках да припомня за този пост от миналата година.. просто малко да рефлектирам и ..нали сме си приятелчета.. да си споделя мъките и радостите както се казва.


Лични неща.
Тази година се преместих на ново място, не е собствен дом, но си ми е хубаво. Живея много близо до работа, до центъра.. до където ми трябва. Има място за Бинг (който през февруари навърши първата си годинка). Друго важно е, че понаучих малко норвежки, оказа се не толкова трудно колкото си мислех, но трудно от гледна точка да отделиш време и внимание. Ако си спомняте този период и беше доста кофти, спрях да пиша в блога, бях в болница за две седмици (+ рожден ден там) Бях модел за Антония Гласкова и Мария Атанасова, също така дефилирах на подиум за Bulgaria Tattoo Expo и SweetMe Up, след което спечелих трето място за цветна татуировка. 
На работа ме повишиха, което е добре, но отново не правя това, което ме удовлетворява. Тази година взех и изплатих първия си кредит. След като получих прекрасен подарък от вуйчо - смених телефона си. Предизвиках себе си и през половината от 2014та не ядох месо. Открих страстта си по настолни игри, открих нови и мнооого прекрасни приятели, посетих страхотни концерти, събития, излизах повече, пътувах, участвах в конкурси, ядосвах се, плаках, смях се, радвах се, сбъдвах мечти.

Пътувания
Тази година се оказа най-дългата от към изминато разстояние. В преден пост споделих, че посетих 6 различни държави, една от които .. най-мечтаната за мен - Исландия! С повече от половин година подготовка, много вълнение, успокоителни и валериани .. успях да се додрапам до там с двама от най-любимите ми хора на този свят. Всяко пътуване беше приключение. За другата година искам да посетя повече центрлноевропейски държави и определено да видя повече от друг континент.


mannierox
Мани Рокс тази година направи 4 години, над 300 читатели в bloglovin' и 1,400 лайка във facebook. Вземах кардинално решение, че този блог отново ще стане мое лично местенце, съдържащо повече лични постове, повече любими неща, позитивизъм и добро настроение. Козметиката се беше намърдала на страницата ми повече отколкото ми се иска, за това ще и дърпам шалтера по-често. Бях на страниците на две интернет списания MissBloom и Hashtag Magazine, за което съм много благодарна. Предстоят нови вълнуващи постове и колаборации. Стискайте палци да имам повече свободно време. Тази година си взех нов апарат, статив и съм снабдена с 2 обектива. Решила съм да се развивам малко повече в продуктовата фотография, но все не мога да се наканя да поработя по този въпрос. Инстаграм акаунта ми набра скорост с новия телефон (т.е. камерата му) за това ви приканвам да ме следите там.

Като цяло
Тази година беше година на приключения, нови преживявания, предизвикателства. Искаше ми се да доброволствам повече, да гледам повече театър, да бях обърнала малко повече внимание на здравето си, но имам 2015 за поправка. Тази година много развих блога, мирогледа и съзнанието си, протестирах, научих много. Отворих се към нови неща и пътувах много. Убедих се, че с познанието страха и предразсъдъците изчезват. Убедих се, че мога да съм социална личност стига да искам. Убедих се, че не съм сама и има други изтрещели като мен. Клише, клише .. 2015 .. bring it on!

BLOGLOVIN • FACEBOOK • INSTAGRAM  • TWITTER

Седмицата в снимки

18 декември 2014 г.

Преди време мислех да направя рубрика "Една снимка на всеки час" за някой от моите дни, но осъзнах ..колко са ми скучни дните, хаха. Напоследък все ми се върти в главата по.. разширената версия, която ще нарека "Седмицата в снимки" за някакъв неопределен период от време от около 5-6-7 дни. Много е важно за мен да разбера дали ви харесват такива постове, така че ще се радвам на всякакъв фийдбек.

Реших да започна документирането в деня преди да си замина при нашите за празниците. Това беше и последния ден (от близкото бъдеще) в който можех да използвам ваучера за храна, който ми предоставиха от FoodPanda за тест на приложението им. Като цяло от доста време го имам инсталирано, но никога не го бях ползвала, защото като със всяко ново нещо .. не знаеш как стоят нещата. Оказа се по-бързо и лесно отколкото смятах и не го казвам, защото едва ли не се чувствам длъжна да го кажа. Очаквах някакви грешки с адресите, оператори, поне две позвънявания .. като за първа поръчка. Нямаше подобни неща, всичко стана много лесно и без излишно суетене. Поръчахме си суши от SushiStar, които имаха 20% намаление на цялото си меню, а и като цяло забелязах доста места с постоянни отстъпки и намаления, ако поръчаш през приложението или сайта им. Останах много доволна, хапнахме добре, храната беше вкусна и почерпих приятели.


Вечерта за кратко отидох на launch партито на календара на Antonia Glaskova и Mirsea, знам че вече ви говорих за календара и го поместих в любимците си, но наистина съм много щастлива, че отидох макар и за кратко, видях се с прекрасни хора и се усмихнах адски много. Трябва да се случват повече такива събития и да има още и още поводи за тях.


На следващия ден с моята Ели (която ми гостуваше в блога тук) си хванахме багажа, куче Бинг и заминахме по Търновския край при семейството ми. Обещавах и от много време да я доведа на гости и чак сега успяхме .. 6 години по-късно хахаха. Направихме си супер разходка, хапнахме, пийнахме, видяхме се с приятели и пийнахме още малко, хаха. Едно ново откритие за мен беше новия ресторант в Търново наречен Асеневци, където хапнахме едни от най-яките неща на света, пийнахме вино и ни обслужиха невероятно (това не е платено съобщение, хаха просто както забелязвате обичам да ям)


На следващия ден Ели си замина и аз отидох най-накрая да се подстрига. Майка ми е фризьор, но нали знаете .. обущаря все ходи със скъсани обувки :) Моя ред за подстригване и боя най-накрая дойде. Казах и да подстригва яката, защото не мога да търпя дълга коса по принцип. Падна около педя и общо взето цялото ми синьо омбре си отиде. Изрусихме се на ново, сложихме син коректор и след около седмица ме чака изрусяване номер две, за да стана ярко синя както бях преди.



Вчера се събудих с много сухо гърло и като цяло нещо не се чувствах добре цял ден, с напредването на времето гърлото все повече ме дразнеше. Сестра ми не се чувстваше добре от вече няколко дена и отидохме на лекар заедно. Запасихме се с витамини и всякакви смучещи и пръскащи неща за гърло и нос. Хвана ме яд, че точно сега се случи защото днес заминавам за Турция. Като цяло май съм по-добре и се надявам да се дооправя до вечерта защото не си разрешавам да се разболявам, пък! 



Сега дописвам тези редове и се връщам към реденето на багаж. Тъй като си имам такъв разбран помагач съм сигурна че ще ми отнеме .. 5 часа. Другата седмица очаквайте снимковия материал от краткото ми пътуване. Бъдете здрави и се пазете от мъглите, защото боли гърло после.



BLOGLOVIN • FACEBOOK • INSTAGRAM  • TWITTER

Bits and pieces I love recently

13 декември 2014 г.

Хаотичното ми блог завръщане продължава. Адски много съм отвикнала да пиша за блога и мисля, че ще ми отнеме известно време да добия отново рутината и .. да мисля отново като блогър, това странно ли звучи? Какво значи да мислиш като блогър, хаха? Уатевър, имам доста неща, които все отлагам напоследък, заела съм се с приготвянето на коледни подаръци, пътувания, задачки и т.н. Другата седмица ми предстои кратко пътуване до Турция с което ще задраскам шест посетени държави за тази година - Исландия, Унгария, Швейцария, Германия и Сърбия. Тази година беше толкова ..странна, но за това друг път. Мисля да направя пост за седмицата ми в снимки и кратък текст + отделен пост за Истанбул. Как ви звучи? И да не искате - ще го направя пък! Така, все пак тук сме се събрали за моите любими нещица напоследък. Стига увъртане. 3, 2, 1 .. сега.


Започвам с любимата категория на много от вас, именно бюти нещицата. Последно време не си купувам почти нищо, нямам желание за козметики и гримове, но все пак почетно място в рутината ми заемат душ гела на Lush - Hot Toddy, за който не спрях да ви надувам главата, но пък - ОБИЧАМ ГО! Страшно е икономичен и мирише толкова вкусно, че искам да плача. Друго любимо нещо ми е един стар фейвърит - лака Wicked на Essie. Ако бях лак за нокти - щях да съм Wicked. Не знам какво се пише по принцип за лакове за нокти, но .. има хубава четка и е червен. Достатъчно ли е? Зарибих ли ви? :D Последното ми любимо нещо отново е на лъш и това е терапията им за коса H'Suan Wen Hua .. Суан уен уа? .. примерно, хех. Ползвам я всеки уикенд откакто я взех и вече свърши. Слагам я от корена до върха и състоянието на косата ми видимо се подобри. Стигна ми за 4 процедури при положение, че имам много гъста коса и като цяло не я пестих много. Страхотно попадение отново, препоръчвам.

Продължавам с няколко уеб любими неща, ще започна с приложенията. Две от тях са за обработка на снимки, а именно Afterlight и VSCO cam. Афтърлайт струваше 1,50лв мисля, а VSCO е безплатна, въпреки че аз си купих достра филтри на промоция за около 2-3 долара. Ползвам афтърлайт за коригиране на сенки, сатурация, контраст и др. тя ми е доста по-удобна за тази цел, а любимия ми филтър е Hollow. VSCO има много удобна камера, черно-белите B филтри, фейднатите Т, също така LV1, HB2, A5, S3 .. абе много са. Друго любимо приложение ми е Wunderlist, за него съм говорила и преди, създаваш си to do листове. Любима игра ми е Plants vs. Zombies 2 .. спаси ме по време на много скучни моменти напоследък.

Любим ютюбър последно време ми е Helen Anderson, по-известна като Malon Lady. Коледните и влогове са прекрасни и от всички този сезон най-много обичам нейните. Направени са по много готин начин, не са хаотични и дълги по 30 минути, не изглеждат насилени и като цяло Хелън е прекрасно същество. Може да скипнете първия ден, защото там сякаш нещо не е вложила толкова труд, пък и спомена, че е забравила да снима през по-голямата част от деня.



Миналия уикенд започнах да гледам The Walking Dead, знам че съм доста закъсняла с хайпа, ноо .. чак сега успях да намеря сили и време да го започна. Вече съм в края на трети сезон и става все по-яко и по-яко, противно на всички сериали, които сякаш замират с времето. Харесва ми, че вкарват силни и способни женски образи, а не само някакви които тичат подир мъжете си докато те ги спасяват. Зомбитата са супер на ниво и горещо препоръчвам сериала.
Преди няколко дена усилено започнах да търся "Разкази с неочакван край" на Роалд Дал, но никъде не я намерих. Дори на панаира на книгата не я намерих, за това си взех направо част две, докато си намеря първата. Откакто кучето ми изяде четеца ..доста съм го закъсала с книги, но тези разказчета са ПОКЪРТИТЕЛНО яки. Дота от вас дори не знаят, че са се докосвали до неща на мистър Дал - Чарли и Шоколадовата Фабрика, Фантастичния г-н Фокс, Матилда и др. другата страна на монетата са доста крийпи разкази като тези, които чета аз.

Едит: Секунди преди да публикувам поста реших бързо, бързо да включа календара на Тони и Мирсеа, с който се сдобих буквално преди час. Ако си спомняте Тони ме снима като индиянка тази есен, а друг неин проект заедно с Мирсеа е ASPECTS|OF|COLOR, който доби реални измерения днес. Вътре в календата можете да намерите най-красивите момичета, които познавам и нямам търпение да стане 2015 за да започне да краси стената ми. Дори вземах един за майка ми. Днес Тони разписа моя календар по най-култовия и искрен начин. 
Обичам ви момичета, продължавайте в същия дух! Може да поръчате календара, като пишете на страницата на Антония Гласкова или най добре да последвате този линк, от където директно може да закупите календара през paypal. Подкрепете тези прекрасни същества, за да може все по-често да ни радват с креативността си!





А, кои са вашите любими рандъм неща напоследък? Препоръки за сериали, книги?

BLOGLOVIN • FACEBOOK • INSTAGRAM  • TWITTER

Christmas Gift Guide ft. Empirina

8 декември 2014 г.

Коледа наближава и сигурно много от вас по това време се чудят какво да подарят на роднина, приятел, колега или просто някой близък за празника. Днес с моята прекрасна колежка Empirina сме ви подготвили празничен и надявам се полезен пост в който ще ви споделим нашите предложения за подаръци тази година. Разделили сме основните категории на две и може да намерите предложенията за родители, за половинката ви и тези за близки приятели в блога на Пири, а моите предложения са тук. 
Когато се замислих за подаръците като идея и дефиниция в главата ми стигнах до заключението, че нещата, които подаряваме в хубаво винаги да бъдат нещо, което хората харесват, но рядко биха си позволили да се поглезят с нещо подобно. За това имат нас - хората които ги обичат. Съвета ми в тези случаи - винаги мислете какво харесват любимите им хора и отговора за подарък е - "С какво на тази тема би се поглезил/а?" Никой не би предпочел подарък, който сам може да си купи, когато му потрябва.




Life Update

2 декември 2014 г.


Здравейте хора, дойде време за обещания ъпдейт за моята липсва през последните месеци. Честно казано малко се шашнах от идеята да направя поста, защото вече няколко човека ми споделиха че го очакват с нетърпение и подобен .. прешър не ми действа добре на писателските ..способности, хаха. Имам чувството, че хората очакват кой знае какво да ми се е случило за тези три месеца..

Истината е че всичко започна с едно .. общо неразположение, липса на муза и енергия за каквото и да е било. Есента си е моя сезон и след напрегнатото лято (заради жегите) това е моето 'me time', та се отдадох на мързел, след това нещо потънах и естествено се разболях. Приеха ме в Александровска болница за две седмици с температура и доста гадна бъбречна инфекция. Казаха ми, че заради инфекцията и аритмията ми се е ..усложнила (така ли се казва?) От тогава насам пия 15 вида хапчета, хаха за бъбреци, за сърце, за имунитет, витамини, антибиотици, пробиотици хаха, но няма да се плашите, аз съм си така по принцип. 

Цялото това.. боледуване съвпадна с месеца повишението ми на работа и започването ми на курс по норвежки... а и изкарах рождения си ден в болницата "йей". Два пъти повече работа, отговорности, домашни, учене .. изостанах много, трудно се върнах в релси, но горе-долу закрепих положението.

Отсъствието от блога също ме върна към по-чести социални контакти на живо, запознах се с много и интересни хора, вуйчо ми ми подари нов телефон. Посетих доста концерти, ходих на командировка в Сърбия, качих се на връх Ботев, бях Уензди Адамс за Хелоуин и едно от най-възможно яките неща евър, беше че имах удоволствието да ме снима Антония Гласкова (снимките тук), също така може да надникнете в мейкинга на фотосесията тук. Моята прекрасна Мирсеа ме преобрази на индиянка и беше страхотно изживяване. На 13ти декември може да заповядате на launch партито в NeuBerlin на календарите на Тони от серията ASPECTS|OF|COLOR. Ще бъде велико!

Със сигурност има и още много неща, които изпускам, но това за сега не исках да се разправям прекалено много. Доста често ъпдейтвам инстаграм, така че за информация в сегашно време ме търсете там. За сега това от мен, очаквайте скоро нови постове, не обещавам че пак ще започне с 10+ поста на месец, но няма и да е и без нищо :)

П.С. Не забравяйте да се включите в LUSH giveaway-я ми.

BLOGLOVIN • FACEBOOK • INSTAGRAM  • TWITTER

Visit at Lush + Massive Haul + GIVEAWAY

29 ноември 2014 г.

Well, I am back!

Здравейте отново, любими мои хора, съжалявам за дългото отсъствие, ще се опитам да наваксам с един ъпдейт пост след няколко дни, в който ще ви светна за доста от нещата, с някаква важност, които се случиха в живота ми, но дотогава бързам да ви се похваля. 

Знаете че аз и Лъш сме си гъсти и често се виждаме. Те са една от любимите ми марки и едно от местата, които най-много обичам да посещавам. Всъщност единственото място в мол, което обичам да посещавам. Преди няколко дена отидох в The Mall, където любимата ми Силвия (която е управител там) ми показа зимните им нещица. Доста от тях снимах за да ви покажа. Не забравяйте да останете до края на поста за да се включите в скромния гивауей. -

25 неща, които научих за 25 години.

3 септември 2014 г.

Този месец мисля да ви спамя с постове за израстването и ..помъдряването. Не че съм най-раслата и ..помъдрялата, но ми е някак вдъхновено и философско. Yay or nay?

Picture source
01. Животът започва там, където свършва зоната ти на комфорт.
02. Не е срамно да поискаш помощ.
03. Родителите ми са били прави за доста неща.
04. Когато човек разбере какво точно иска става много по-лесно да го постигне.
05. Пести пари, когато ти се отдаде възможност.
06. Изправяй се срещу страховете си, така ще ги преодолееш.
07. Колкото и да си мислиш, че си подготвен за най-лошото, винаги има какво да те изненада.
08. Не се страхувай да се дистанцираш от хора, които не ти влияят положително.
09. "Успеха" не е еднакво понятие за всички.
10. Да се запознаваш с нови хора не е страшно.
11. Най-доброто нещо, в което можеш да вложиш парите си е собственото ти развитие.
12. Важно е да знаеш как да управляваш парите си. Може да звучи скучно, но е абсолютно наложително.
13. Важно е да знаеш кои са силните и слабите ти страни.
14. Понякога най-хубавите неща, се случват в най-тежките времена.
15. Не се страхувай да пробваш нови неща, дори такива, които някога не си харесвала.
16. Утрото е по-мъдро от вечерта. Мисли преди важни решения.
17.  Докато лошите и хубавите неща са неизбежни - щастието и страданието доста често са избор
18. Научи се да обичаш себе си преди да настояваш някой друг да го прави.
19. Когато си влюбен, все някога ще се наложи да превъзмогнеш себе си.
20. Преди да купиш нещо по-скъпо, резервираш почивка - проучи за възможни по-изгодни варианти.
21. Не мисли толкова за нещата, които е можело да се случат.
22. Ако не си щастлива - промени нещо.
23. Не оставяй хубавите неща да си заминат без бой.
24. Цени нещата, които имаш. Винаги всичко може да бъде повече, но дали е нужно?
25. Да си честен винаги е по-добрия вариант.

BLOGLOVIN • FACEBOOK • INSTAGRAM  • TWITTER

Хайде да доброволстваме?

1 септември 2014 г.


Здравейте, преди няколко дни пуснах набързо статус за призив за набиране на доброволци в проекта “Exercising Our Rights”, който е съвместна работа на CVS Bulgaria (в която стажувах преди време и писах тук) и фондация Конкордия.
Пиша един бърз пост и тук, защото ще се нуждаем от хора, които да се включат в проекта, който ще се проведе на 11, 13 и 14 септември. (за това и се смениха датите, които обявиха първоначално)

Думите не могат да обяснят колко е важно преодоляването на стереотипите и интеграцията на младежите в неравностойно положение. Това което се изисква от вас е просто да дойдете и да се забавляваме, да нахвърляме идеи и може дори да си тръгнете с нова прическа, хаха. Аз мисля да си опресня цвета на косата! Може да разчушите почивните си дни с нещо адски полезно и забавно, да минете отвъд нещо познато и да опознаете ..нещо друго, хех :D Копирам описанието на проекта от страницата на CVS:

Ще имате възможност да:
  • се срещнете с младежи от фондацията  и да участвате заедно в различни мероприятия;
  • да добиете информация за спецификите и подхода за работа с уязвими млади хора, за техния начин на живот и техните цели;
  • да подобрите комуникационните си умения;
  • да дадете своя доброволчески принос за една кауза;
  • да се намерите там, където има нужда от вас – да помогнете на младежите да се откъснат от ежедневието си и да се мотивират за това, което им предстои при намирането на работа;

Програмата на дейностите включва следното:

Четвъртък 17:30-20:30 – Подготвителна среща
Ще се запознаете с останалите доброволци, ще ви въведем в темата на проекта и планираните активности, като ще разберете и повече за младежите от „Конкордия“, с които по-късно ще се срещнете.

Събота 10:00-17:30 – Нашите стереотипи. Среща отвъд тях.
В събота сутринта (10:00-13:00) ще продължим с интерактивни задачи и дискусия върху стереотипите в нашето общество: доколко ги има в нас, носят ли ни полза и ако не – как да ги преодолеем. Следобед (14:00-17:30) ще направим “среща отвъд стереотипите” с младежите от „Конкордия“. Ще можете да научите повече един за друг и да подготвите идеи за съвместната акция в неделя.

Неделя 14:00-17:00 – Акция “Заедно успяваме!”
Целта на акцията е да обединим идеи и усилия, за да промотираме фризьорския салон на „Конкордия“ , в който работят трима от младежите, участници в дейностите. Желаещите ще могат да седнат на техния фризьорски стол, а през това време останалите от групата ще могат предложат идеите си за промоция на салона (пр. клип, статия, промо стратегия и др.).*


При интерес за участие, моля изпратете ни имейл на youthexchanges@cvs-bg.org , с кратко представяне на самите вас и мотивите ви за участие.

Моля, споделете и разпространете за да могат да се включат пвоече хора, обещавам да бъде много забавно!
BLOGLOVIN • FACEBOOK • INSTAGRAM  • TWITTER

Tattoo Advice #1

31 август 2014 г.

Едно от най-честите търсения в гугъл свързани с моя блог е "mannierox татуировки", не знам дали се има предвид тази тема или просто моите лични татуровки, но каквото и да е ..явно хората се интересуват.. пък и аз обичам да говоря за това.
Реших да направя серийка от постове за татурането и татуировките като цяло. Често хората ме питат всякакви различни неща свързани с това и реших да задълбая малко в темата. Днес ще говорим за ..първата татуировка и моите съвети. Не твърдя, че съм супер наясно, просто това е моята гледна точка и съвети, на които съм попадала и са ми харесали, които също така практикувам.

Picture by Google; Mod by me

In memoriam

27 август 2014 г.


Хвърчащите хора

Те не идат от Космоса, те родени са тук,
но сърцата им просто са по-кристални от звук,
и виж, ето ги – литват над балкони с пране,
над калта, над сгурията в двора
и добре, че се срещат единици поне
от рода на хвърчащите хора.

А ний бутаме някакси и жени ни влекат,
а ний пием коняка си в битов някакъв кът
и говорим за глупости, важно вирейки нос
или с израз на мъдра умора
и изобщо – стараем се да не става въпрос
за рода на хвърчащите хора.

И е верно, че те не са от реалния свят,
не се срещат на тениса, нямат собствен ‘Фиат’.
Но защо ли тогава нещо тук ни боли,
щом ги видим да литват в простора -
да не би да ни спомнят, че и ний сме били
от рода на хвърчащите хора?


Почивай в мир, Валери Петров!

BLOGLOVIN • FACEBOOK • INSTAGRAM  • TWITTER

Първи впечатления: MEMEBOX Lucky Box #9

26 август 2014 г.

Не мога да скрия вълнението си от кутията, която дойде днес по пощата. Това е втората MEMEBOX кутия, която си поръчвам, от първата останах прекрасно очарована и бързо, бързо повторих с поръчката около месец след това. Колкото и да защитавам нашите кутии в опитите им да пробият и да станат конкурентни, реших да се отпиша и да вложа малко повече средства в непознатата за мен корейска козметика. Напоследък си купувам все по-малко неща, защото не искам да си вземам козметика от ..трупаща гледна точка. В момента, ако си взема нещо, то не е поредния шампоан, поредното червено червило или спирала за очи - искам разнообразие, искам нещо интересно, нещо което не съм пробвала, така че сметнах memebox е отговора на моите нужди.


За ALS и хейтърите

22 август 2014 г.

От сега искам да кажа, че този пост е от онези спонтанни #rant постове, в които избълвам сто думи в секунда и хората ме обвиняват в крайности. Поста е провокация, слагам хора под общ знаменател и ругая, може да има хора на моето мнение, може и да има такива с точно обратното. 

Напоследък, освен ако не сте живели под земята все някак ви се е мернал ALS Ice Bucket Challenge. Това предизвикателство вдигна много шум покрай заболяване, наречено Амиотрофична латерална склероза.. за което почти никой не беше чувал, освен ако не се е сблъскал лично с болестта (иосвен може би някои фенове на физиката *wink*). Освен шум, хиляди видеа на обикновени хора и известни личности, подкрепа и хейт, то събра милиони долари за болест, която явно не е била изгодна на фармацефтичните компании за рисърч и евентуално създаване на лекарство (не знам, може и да не е така). Все тая!

Онзи ден пуснах статус във фейсбук, който гласеше "Във фейсбук има три типа хора. Ентусиасти, хейтъри на ентусиастите и хейтъри на хейтъри на ентусиастите." Веднага след спама с такива видеа излязоха и наяве хейтърите, които обвиниха 'ентусиастите' в грешни подбуди, неразбиране на болестта, идеята, предизвикателството и т.н., в хабенето на питейна вода и ресурси, в защитаване на някаква болест, която явно е по-недостойна и маловажна от нечия друга болест и т.н. Което може би е така, но .. кое е лошото в това - колкото повече видеа, толкова повече awareness, колкото повече съпричастност - толкова повече разбиране.

Хората сме се взели за богове и всичко, което правим в интернет е да съдим това, което споделят другите, живота, избора, интересите, хобитата им и т.н. След цялото това ..съдене, излязоха хайтърите, на хейтърите на ентусиастите. Хората като мен. Хората, които може би не са правили предизвикателството, но са върли защитници на правото на всеки да прави каквото си иска. Поредните лицемери. Тоест, съдейки твоето мнение ще ти обяснявам, че ти нямаш право да съдиш мнението на някой друг. Какъв е моя принос в цялата ситуация ли? Никаква - глас в пустиня.. явно.

Реших да хейтвам тук, хората които хейтят видеата за ALS, но 'толерират' безкрайните тъпи картинки с мотивационни цитати, които всеки ден заливат таймлайна им. Да хейтвам всеки който някога каже, че ALS предизвикателството е загуба на ресурса на питейна вода, но след това отиват да си измият чиниите, колата, гъза с 6 такива кофи, защото Африка много страда от това явно. Деца умират всеки ден, хората тръгнали да се поливат с кофи. Лицемери, пуу! Мислете за Африка! Какво правите вие за Африка със сериозните проблеми, а сте тръгнали да подкрепяте няколко стотин американци с двуетажни къщи? Пфу!
Хората явно страдат в тази прословута Африка, но аз пък тогава ви предизвиквам да пратите кофа с вода там, добри самаряни.

Освен ако се чувствате достатъчно уверени, че никога не сте пропилели и един литър вода в живота си, тъпите ви хейт съобщения са просто лицемерие. Отидете и дарете някой лев за Африка тогава, а не за ALS, иначе правите дори по-малко от всеки друг 'ентусиаст' с кофа с лед в ръце, вместо да се оплаквате колко са облагодетелствани някои хора за сметка на други. Проблема на човека Х, не е по-маловажен от проблема на човека У, кои сме ние да сме съдници и да решаваме кой какво заслужава в този живот?
Не понасям хора, които все сравняват глобалните проблеми с някакъв друг, явно по-маловажен въпрос. "Кво сте тръгнали да се вълнувате от Биг Брадър и да правите сцени, докато в .. Ирак умират хора?".. примерно. Ем дай всички да тръгнем да ревем и да не спим от притеснение за всички невинни хора умиращи по света. Нали така? Това ли е начина?

Преди да се изкажете с лошо на гърба на някой страдащ, дори по най-маловажната причина се замислете. Замислете се какво ВИЕ сте сторили за да направите света по-добро място. Първо погледнете себе си, a след това съдете.

BLOGLOVIN • FACEBOOK • INSTAGRAM  • TWITTER

Веги за 6 месеца!

21 август 2014 г.

През януари тази година, направих пост за 50те неща, които искам да направя, който старателно вече започнах да зачерквам *proud*. Номер 46 беше "Да не ям месо за 6 месеца". Е, честито! Днес се навършват точно 6 месеца откакто на 21ви февруари реших да спра да ям месо за да изпълня и тази точка. 

Picture source
Причините?
  • Исках да предизвиквам себе си.
  • Исках да изживея този .."лайфстайл".
Може би доста криви причини, не смятам себе си за природозащитник или върл активист за животните, защото като се замисля.. нищо никога не съм направила в тази насока, освен малка подкрепа за Animal Rescue Sofia с инициативата покрай календарите и един ден като доброволец в резерват за диви животни в Чехия. Преди съм си говорила с приятели, че не може да си 'защитник' на нечии права, като споделяш картинки на нещастни животни във фейсбук със хипи призиви, докато си част от това консуматорско общество.. някак не върви. Не съм фен на вегетарианската пропаганда с филмите/снимки на одрани животни с цел да те умили и да ти насади вина, че си представител на човешкия вид. Естествено не съм 'за' кожите и насилието върху когото и да е било и няма да участвам в нещо такова, но честно казано - аз съм егоист, винаги съм била много по-активна в защитата на човешките/гражданските права, но това е друга тема. Просто не искам да бъда разбрана на криво и да излезе все едно "Като не искаш да участваш в страданието на животните, за какво си месоядна по принцип?" Не смятам да се защитавам или оправдавам, всеки живее живота си според неговите стандарти и разбирания, винаги съм подкрепяла вегетарианците и правото им на избор (както и обратното).

Обзор?
  • За мен беше много лесно да спра да ям месо, защото по принцип не съм голям почитател на месото и от малка го отделям от чинията си. Също така почти не готвя вкъщи неща с месо, въпреки че съм израстнала в семейство на върли месоядни.
  • Никой не ме е конфронтирал или едва ли не обвинявал, нападал, разпитвал прекалено защо не ям месо. За тези шест месеца разбраха само семейството ми, 5-6 от най-близките ми приятели и 3 колежки. Никой друг.
Повечето вегетарианци с които съм говорила са често нападани от някой заради житейския си избор. При мен това не се случи. Никъде не съм обявявала публично, че не ям месо, когато съм излизала с хора, била на гости или някъде, където се е предлагало месо съм избягвала темата с "не ми се яде такова" или "ще хапна само от картофите/салатата/гарнитурата". Никой не ме попита защо. На никой не казах "вегетарианка съм", просто защото .. не съм, пък и не смятам, че трябва да го обявявам на някого. Според мен това, че не ям месо е като факта, че не ям сладки неща, тиква, доста видове ядки и др. - ирелевантно за другите около мен. 

Правя този пост защото съм горда, че успешно задрасках още една точка от 50те неща, защото доказах на себе си, че да си вегетарианец не е толкова ужасно колкото хората го описват, също така разбрах, че можеш да го направиш така, че никой да не те съди за това, което си.. и хората, които са ти истински близки и приятели, никога няма да се усъмнят в правотата на решението ти...За мен беше доста по-криво да се лишавам от баничка, докато постех за 3 месеца преди 1-2 години.

Заключение?
Вегетарианец няма да остана, защото винаги съм била на принципа, че ако ми се дояде нещо никога няма да се огранича насила, това беше и единственото условие за тези 6 месеца - ако чак толкова ми се прояде месо - ще ям и ще обявя експеримента за неуспешен, не се водя от морални принципи, че да се лишавам доброволно от нещо за което .. жадувам.
Наясно съм, че да си вегетарианец е много повече от това да симпатизираш на заколени животинки и докато си правих рисърч за вегетарианството попаднах на това видео, което мисля да започна да спазвам от тук насетне. Пича общо взето описва всичко друго, което искам да споделя в този пост. Според мен това е идеалния вариант за хора, които не са подбудени напълно от морални и етични принципи при вземане на решение за ежедневното си меню, а просто искат да живеят по-здравословно, по-дълго, с по-чиста съвест и не дължат обяснение на никого.


BLOGLOVIN • FACEBOOK • INSTAGRAM  • TWITTER

Блог гост: Ивелина от Frichic

20 август 2014 г.

Днес на гости ми е една от най-любимите ми блогърки, а именно Ивелина, която не веднъж се е доказвала като един от най-успешните и креативни блогъри у нас (пък и по света). Нещото, което ме провокира да и задам въпросите беше супер непреодолимото чувство да имам част от нейния блог в моя блог, хаха. Тя беше един от първите български блогъри, които започнах да следя и дори си пазя кратка кореспонденция с нея в пощата ми от 2010г., когато фенгърлсвах една камара време след като получих отговор на моите "О, ти си вдъхновение, прекрасна си, от къде си взе това и онова!?" Тя беше виновника за пръв път да си купя нещо от Zara, да започна по успешно да превръщам моя рок в.. шик :D Стига с интрото, ето и кратките въпроси, които и зададох (заедно с нейните отговори, хех) старах се да не питам най-тривиалните неща, но просто .. това успях да сътворя с помощта на Мери

Как започна всичко около Frichic как се реши да създадеш моден блог? Беше ли вдъхновена от други блогове, думи на приятели или просто те връхлетя един ден?
Преди близо 7 години, докато търсех снимки на новата колекция на H&M, попаднах на един блог. По това време този феномен тъкмо се зараждаше. От линк на линк, пред мен се разплете тази много специфична и положителна общност, където всички се познаваха виртуално и общуваха свободно, вдъхновяваха се и се насърчаваха взаимно. След известно време надничане, реших и аз да създам блог.

Как една пънкарка процъфтя като една от най-стилните и влиятелни блогъри в страниците на Vouge?
По-скоро рок шик *смее се* Vogue правеха списък на най-добрите блогове из целия свят. В този момент явно аз съм се справяла най-добре, защото една сутрин получих имейл от тях с разрешение да публикуват снимката ми.


Кога разбра, че всъщност блога жъне истински успех, имаше ли момент в който си каза „Уау!”?
Блогът винаги ме изненадва, провокира и предизвиква. Публикацията във Vogue беше може би първото голямо признание. Следваха още низ от събития, но и до днес, когато си отворя пощата, мога да открия нещо, което да ме въодушеви. За мен успеха е свободата да имам хоби, което да ми позволява да правя това, което аз искам.


Определяш себе си като „пристрастена към онлайн пазаруването”, как се справяш с изкушението? Водиш ли се по някакви правила в пазаруването?
За мен онлайн пазаруването е вече инстинкт, толкова дълго го практикувам *смее се* Обикновено си съставям точна картина, как искам да изглежда гардероба ми през следващия сезон и постепенно си набавям съответните неща. Така излишните и емоционални покупки са сведени до минимум.

Изглежда успяваш да постигнеш завиден минимализъм вкъщи, a къде е стаята с хаоса и купчината мръсни дрехи и ненужни вещи?
В миналото, хахаха. С такава любов, старателност и девешки перфекционизъм подреждам сега, че някои хора не могат да ме познаят. Купчина може да стане с чистото пране, поради липса на време, и се застоява в големия ми гардероб в спалнята. Но в момента, в който не мога да си намеря нещо, всичко трябва да си отиде на мястото. А ненужните неща се разпродават. Ако нещо не се вписва в обстановката или не съм го носила през съответния сезон, значи трябва да си намери нов дом.


Има ли определен тип дрехи, които винаги си харесвала, но поради някаква причина не носиш?
Обикновено, ако не подхождат на фигурата ми.

Какви са твоите съвети за момичетата, които ги е страх да експериментират с мода заради притеснения относно тялото си?
За всяка фигура има интересни комбинации, които могат да се пробват. Моят съвет е да разглеждат сайтове за стрийтмода и блогове за идеи и с много експерименти да открият моделите, цветовете и материите, които работят за тях.


Вълнуваш ли се от ‘модата този сезон’ или по-скоро гледаш голямата картинка на стила?
Вълнувам се до степен, когато се приближава до моя стил т.е. дали ще има избор от „моите артикули“ по магазините или дали мога да добавя елемент, който ми допада и подхожда. Вече съм на етап, в който не променям гардероба си тотално за един сезон.

През годините в блога ти се вижда как често внасяш все по-нови неща в гардероба си и стила ти се променя, все пак липсват ли ти определени отминали времена на личния ти стил или определени дрехи, аксесоари?
Най-ценните ми неща все още ги пазя, дори и да не ги нося. При мен сантиментът идва от мястото или случката по време на покупката т.е. емоцията, която я съпътства.


Модния свят е свързан с много блясък, богатство и лукс, може ли да бъдеш модерен и забелязан в този свят, ако имаш малко пари?
Смятам, че масата от добре изглеждащите хора са тези с ограничен бюджет. Когато ресурсите са ограничени, човек извлича максимума от тях, влага повече креативност и мисъл.

Със сигурност срещаш зяпачи по улицата, според теб какво минава в главите на хората, когато те видят?
Хахаха, до степен, че хората, с които съм са много възмутени. Но за това, какво си мислят, трябва тях да питаме.


Би ли искала да живееш в някое отминало десетилетие заради стила и модата тогава.. или по-скоро искаш да си в бъдещето?
О, аз винаги витая някъде м/у настоящето и бъдещето. Предпочитам да съм изненада от това, което предстои, въпреки че непознатото е малко страшничко. Това усещане ме държи в добра форма.

Коя е най-старата и износена дреха в гардероба ти в момента?
Първият ми чифт ботуши над коляното – сива кожа, токът е много ожулен, но все още ги обожавам и нося!

Какъв съвет би дала на младите модни блогъри?
Да не се захващат с типичния моден блог! Това е вече нещо в миналото. Да открият това, което ги прави различни и което им е страст и никога да не подражават на някой друг.

Всички снимки са взети от frichic

BLOGLOVIN • FACEBOOK • INSTAGRAM  • TWITTER

Животът напоследък ..

17 август 2014 г.

Picture source
Тези дни се чувствам прекалено спокойна, a последния месец беше доста странен.. защото се чувствах много променена, много не на себе си, а дори не знам дали по хубав начин. Имах моменти на тотално щастие и екстравертност, излизане, събиране, комуникиране, запознаване с нови хора, опитване на нови и различни неща. После имах моменти в които се чувствах много .. духовна, дори някак свръх чувствителна, сензорна, дори казах на някой, че все едно съм в някакъв странен PMS, в който всяко докосване е ..преживяване. Сякаш ми се пишеше повече, за минимално време прочетох няколко книги, попивах от света, обръщах шот след шот от живота. После естествено дойде онова типично мое състояние (в което съм сега) на неебателност (сори за думата), спокойствие, дори някаква странна ..летаргия и нихилизъм, усетих се как започнах да се отнасям и с хората покрай мен така, доста нечувствително и малко грозно. 

Сякаш не мога да намеря себе си тези дни.
Става нещо, но не се ..случва. 
Гах, дори не знам от къде ми дойде идеята за този пост, адски е объркано.
Започнах да пиша по адски много теми, но мислите ми изпреварват пръстите и не мога да вляза в релси, случва ли ви се това?

Все тая, днес страницата на блога във фейсбук става на 1 годинка! Йей, а преди няколко дена и събрах 1,000 лайка и ме връхлетяха толкова много спомени от .. преди да започна да пиша тук редовно, за мислите ми тогава, как Нина ми върна страстта към това местенце, което беше започнало да хваща прах.. за което съм и адски благодарна. Благодаря на всички, които четете това и сте всяко +1 в моя живот.
Знам, че често пиша и казвам адските тъпотии, импулсивно вземам кардинални решения и какво ли още не, но .. това съм си аз. Радвам се, че ме търпите все още.

Онзи ден при мен пристигна така дълго желания 45mm обектив и силно се надявам да успея да правя все по-хубави снимки за блога (пък и не само), йей и за това. Също така си боядисах косата синя, може би сте разбрали, малко се вижда в новия OOTD пост, странно е, за пръв път променям цвета на косата си в такива мащаби и доста се стресирам от отсъствието на черната си коса, но пък синьото не е много светло и май стои готино, вие как мислите? Хаха, оох, лайф. Това ми е първия подобен пост, ще се помъча да не са много чести :D 

Ай джъст нийдед ту шеър, ю ноу.! Тенкс!
P.S. нямаме топла вода. Мизерия </3

BLOGLOVIN • FACEBOOK • INSTAGRAM  • TWITTER

OOTD: Coven in Wonderland

13 август 2014 г.

Тази неделя беше един прекрасен ден, защото се видях с няколко от моите най-любими блогърки, пихме кафе, говорихме си, забавлявахме се и не на последно място се снимахме. С моята любима Мирсеа се наговаряме да снимаме общ outfit of the day пост от сто години и се радвам, че най-накрая успяхме да го осъществим (пък и мина година от последния ни опит за нещо подобно) Наговорихме се да сме вещици и се отдадохме на снимки. Кали засне голяма част от тях, за което и благодаря!



- Виж ми новите обувки
- Ама, моите и те са нови!
Убуу, айде! И на двете са ни нови!
Шапка: H&M
Потник: Primark
Шорти: H&M
Чанта: New Yorker
Боти: BooHoo


BLOGLOVIN • FACEBOOK • INSTAGRAM  • TWITTER